Дейности през 2017  година

             От думите към действията 

Първите градове по света са възникнали в долините на реките Тигър и Ефрат. Селищата по нашите земи също са възникнали в плодородните равнини и долини на реките, по Черноморското крайбрежие и в близост до големи извори. Там хората са практикували земеделие, имали са достъп до вода и са транспортирали своите стоки.

За да разберем  какво представляват влажните зони, посетихме Регионална библиотека "Христо Ботев" - Враца и сред книгите научихме, че влажните зони са площи, които са наводнени с вода сезонно или постоянно. Те могат да бъдат реки, язовири, разливни долини, езера, блата, както и крайбрежни солени езера, мангрови гори и коралови рифове.

Градските влажни зони се намират в градовете или в техните околности. В близост до град Враца това са река Лева, язовир Дъбника, река Искър и язовира, близо до гр. Мездра. Подземните води, дъждовните води и реките са източник на почти 100% от питейната вода. Влажните зони филтрират водата, постъпваща в подземните водни хоризонти и по този начин допринасят за попълване на запасите на този важен водоизточник.

Кметовете и лицата, отговорни за вземането на решения, са изправени пред практическа дилема: как да се отговори на нарастващото търсене на земя в градовете, като същевременно се запази природната среда. Градските влажни зони играят жизненоважна роля за сигурността, гъвкавостта и устойчивостта на градовете.

Влажните зони действат като гигантски гъби, абсорбиращи водите и тяхната липса би причинила наводнения. При силни валежи, дъждовната вода се складира в реките, езерата и блатата. Солените езера и мангровите гори пък действат като буфер срещу дъждовните бури за крайбрежните градове. Влажните зони правят градовете по приятни и безопасни места за живеене. Директорът на РИОСВ инж. Нейкова и нейния млад екип от специалисти, ни разказаха интересни факти и проучвания за нашия регион и 7 чапли, които зимуват в язовир Дъбника. Показаха ни новите издания на Червената книга на България и подариха на децата много книжки и картички.  

Весела Коледа, приятели! Картички на приятелството пътуват към вас!

              Крепостите в Северозападна България 

През Българското средновековие проходът Вратцата и местността Градище са били укрепени със сложна система от отбранителни съоръжения. От двете страни на дефилето на река Лева са се издигали здрави крепости, които са го охранявали. Оттук е минавал най- прекият път, който е свързвал Югозападна със Северозападна България. Крепостта  е контролирала движението по този маршрут, както и движението север- юг по днешния главен път.  Крепостта е имала формата на петоъгълник. Неговата северна страна е скалният масив, с който са свързани западната и източната страна на отбранителната система. Крепостта е била изградена от застъпени каменни блокове. В ателие в историческия музей научихме повече за строителството от Батко Тихомир Машов и изобразихме представата за нашата  крепост Градище на Вратцата.

             Писма до кмета на гр. Враца

Природата разказва за своята красота, величие и споделя своите трудности. Тя около нас в Стара планина, във великолепието на Вратцата, в  животните и соколите , които кръжат над скалите,  в  чистия въздух и дърветата.  Забелязахме много красиви дървета, останали без почва около корените. Разходката ни до Вратцата в прекрасните есенни дни беше смутена от празните пещери на стария зоопарк и отпадъците около тях. Решихме да напишем съобщения и жалби до важни хора, които могат да помогнат на децата, дървета, птиците и гората на Враца. Затова децата адресираха писмата до хората, които могат и искат да помогнат. Третокласниците написаха писма до кмета на нашия град.  Гората разказва и ето някои от чутите от децата послания.

             Детска асамблея

Детска среща асамблея на децата за споделяне на преживяванията и представяне на обучението в Краков, Полша събра малки и големи ученици. Участниците в обучителната среща Габи, Ева, Меги и Елена разказах за училището, новите приятели и забележителностите в Краков. Всички деца носеха малки парченца каменна сол от вълшебната полска мина Величка. Най-очарователното в мината е, че миньорите не са добивали само сол, а поколения от тя са оставяли наследство от прекрасни зали, параклиси, статуи и произведения на изкуството, на които можем да се радваме дори и в наши дни. Галериите ѝ са пълни със скулптури от солни кристали, изработени със завидно майсторство от миньорите.  В подземните зали се намират катедрали, джуджета, дракони, езера и музеи и изложби. Поради специфичният микроклимат на солна мина Величка е създаден Подземният Рехабилитационен Център на 135м под земята, където хората с алергии, астма или проблеми с респираторната система могат да се лекуват много успешно със солна терапия. 

Белоградчишките скали

Втората година на проекта започва различно.